От началото на гръцката криза инвеститорите в облигации гледат на Португалия като следващата на ред за спасителен пакет - ако не и следващата, която ще спре да обслужва задълженията си. След като индексът на капиталовия пазар в Лисабон потъна (загубвайки над 14% до момента през тази година) и пазарът на суопове за защита от кредитен риск класира португалския дълг наред с този на Ливан, португалският премиер Жозе Сократес и колегите му започнаха да се отбраняват, кълнейки се, че страната им, една от най-бедните в еврозоната, няма да отиде в Брюксел да проси. Министърът на финансите Фернандо Тесейра душ Сантуш изложи ситуацията по следния начин, след като Standard & Poor's понижи оценката на португалския дълг на 27 април: „Няма причина пазарите да гледат на Португалия така, както се отнасят към Гърция."

Пазарите грубо отхвърлиха този възглед. Много облигационери сега са убедени, че само много по-широка програма за фискална дисциплина за уязвимата южна част на еврозоната ще ги успокои. И така, само дни след помощта за Гърция инвеститорите потопиха португалските акции с почти 4% за една сесия: доходността по португалските двугодишни облигации надхвърли 5%, много над 1.3%, които те носеха през януари. Португалците реагираха с ужас, обвинявайки невъздържаността на голия капитализъм. Един политик, Франсишко Лоуса, се гневеше за „нападения на международни банди".

Сократес няма много карти, които да изиграе. Той изтъкна, с право, че Португалия не си игра с числата така, както направиха гърците, и че публичният дълг на Португалия, възлизащ на 77% от брутния вътрешен продукт, е по-малък от този на Гърция и се сравнява с дълга на Франция. Той и министрите му успешно понижиха бюджетния дефицит през 2007, след като разходите излязоха от контрол.

Инвеститорите обаче не са в щедро настроение. Икономиката на Португалия е нараснала с по-малко от 1% средногодишно през последното десетилетие. Основното й предимство, евтиният труд, постепенно изчезна, когато страната се присъедини към еврозоната, и заплатите продължават да растат. „Видяхме как доста мултинационални операции се оттеглиха и не можахме да компенсираме това", признава Мигел Атайде Маркес, председател на Euronext Lisbon, борсата на страната. Разходите за труд скочиха с 3.4% годишно в сравнение с 1.7% в Германия, а производителността на Португалия е една от най-ниските в региона, според статистическата служба на ЕС.

А що се отнася до задлъжнялостта на Португалия, включете и задълженията на компаниите и домакинствата и достигате 236% от БВП, по-лошо отколкото при Гърция и Италия. Перспективата икономическият растеж да изплати всичко това е далечна. „Причината да сме загрижени за Португалия е не защото публичните й дългове са високи, а по-скоро, че икономиката й в действителност не расте", изтъква Кенет Уотрет, главен икономист за еврорегиона в BNP Paribas в Лондон.

Португалия планира да набере до 25 млрд. евро тази година, за да изплати по-ранните си задължения. Примамването на купувачи ще струва скъпо. Доходност от почти 6% по португалските 10-годишни облигации е с почти 3 процентни пункта по-висока от тази по германските облигации. Инвеститорите се опитват да избегнат попадането в засадата на „следващата Гърция", отбелязва Олаф Пенинга, който участва в управляването на $187 млрд. в Robecco Group, мениджър на активи в Ротердам.

Спестяванията в Португалия, на ниво от 10%, са четвъртите най-ниски сред 27 страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според данни на базираната в Париж организация. Ниските спестявания подхранваха опасна зависимост от чужденци за финансиране на дефицита.

Сократес, който е социалист, управлява правителството без парламентарно мнозинство, откакто бе преизбран през септември, а това затруднява прокарването на непопулярни законови норми. „Изправени сме пред трудни времена - подчертава Филипе де Ботон, втори главен изпълнителен директор на Logoplaste, производител на пластмасови опаковки с централа близо до Лисабон. - Правителството ще трябва да намали заплатите в публичния сектор. Вероятно ще сме принудени да вдигнем данъците."

Преди да приеме еврото, Португалия можеше да девалвира валутата си, за да засили конкурентоспособността си. Тази възможност вече не съществува. Вместо това трябва да преструктурира дълга си, твърди Стюарт Томсън, който участва в контролирането на $100 млрд. в Ignis Asset Management в Глазгоу. Преструктурирането на дълга, обяснява Томсън, „е новата валутна девалвация в еврозоната".  I BW I

  Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved.