Никой не би искал да загуби работата си, но помощите при безработица в някои страни определено правят лошите новини по-малко лоши. Вземете богатата на петрол Норвегия, където безработицата е 3.3%. Благодарение на държавната подкрепа съкратените работници получават 72% от годишната им нетна заплата или средно $56 940 общо от компенсация за безработица и държавни помощи срещу само 28% в САЩ, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) . Германия предлага професионално обучение, включително „фалшив" супермаркет в реални размери в Хамбург, където безработните упражняват работа на касите. Германското правителство освен това плаща една трета от заплатите на работниците, чието работно време и възнаграждения са били съкратени до 50%, при условие че компаниите задържат тези работници. А в ударената от рецесията Испания в края на 2008 политиците стартираха двегодишна програма, възлизаща на $226 млн., която включва изплащането на ипотеките на работниците, докато те си намерят работа. „Правителствата искат да гарантират, че хората няма да пропаднат", пояснява Пол Суейн, старши икономист в ОИСР в Париж.

В някакъв момент фискалната реалност може да принуди политиците да орежат компенсациите. Това означава съкращаване на помощите, които могат да разубедят хората да търсят работа. В Япония, с 4.9% безработица, правителството дава на служителите 45% от нетните им възнаграждения през първата година безработица и едва 3%, ако не си намерят работа за 12 месеца. (Около 67% от хората успяват да го направят.) По-ниските помощи принуждават много безработни да приемат каквато и да е работа. Едуард Дръри, 29-годишен търговец в сферата на телекомуникациите в Лондон, който живее с $400 на месец обезщетение при безработица от март, изтъква: „Липсата на пари е голям стимул за връщане на работа." I BW I

 Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved.