Седмица преди Сенатът да приеме закона за реорганизация на банковия сектор, Мишел Барние, комисар на ЕС по финансовите услуги, беше във Вашингтон, хапвайки кифлички и пиейки кафе с министъра на финансите Тимъти Гайтнър. В дневния ред беше точка, която може да има дори по-голям глобален ефект от закона за реформите: новите международни правила, обсъждани от Базелския комитет за банковия надзор.

Срещата Барние-Гайтнър е доказателство за нарастващата роля на политиците при определяне на глобалните банкови правила. 36-годишният Базелски комитет, съставен от централните банкери и регулаторите на 27 страни, отговаря за определяне на международните банкови капиталови стандарти - на практика резерва, който банката трябва да държи като буфер срещу загубите, а това влияе върху количеството пари, което тя може да рискува на пазарите. Според изчисления на UBS банките може да се наложи да наберат $375 млрд. свеж капитал, за да се съобразят с новите правила. JPMorgan Chase прогнозира през февруари, че правилата ще намалят годишните печалби в 13 от най-големите банки с $20 млрд.

Комитетът разпространи предварителни предложения и сега оценява коментарите по тях от банки и правителствени лица. Той планира да публикува окончателните правила до декември. След това те ще трябва да бъдат приети от отделните страни.

По-ранна версия, известна като Базел II, бе инициирана от кредиторите в края на 90-те в ера на дерегулация. Базел II понижи изискванията за капитала с до 29% за някои банки, според изследване от 2006 на Базелския комитет. Сега, след най-лошата финансова криза от над 70 години, процесът се води от политиците, а банкерите може да имат по-малко влияние, твърдят членове на комитета и банкови лобисти. „Правителствата осъзнаха, че трябва да бъдат по-ангажирани с капиталовите стандарти на своите банки", отбелязва Джерард Комизо, бивш адвокат в Министерството на финансите, сега съдружник в Paul, Hastings, Janofsky & Walker във Вашингтон.

Базелският комитет не разкрива имената на своите членове, нито публикува протоколи и няма пресцентър. Събира се четири пъти годишно около овална маса в заседателна зала D на първия етаж на кръгла, 20-етажна стъклена сграда в Базел, Швейцария, според един бивш участник. Молба за списък на хората, присъстващи на срещите на комитета, и на над дузината подкомитети бе отхвърлена. Правилата, изложени от Базел II, представляват изместване на парадигмата: вместо да разчитат на стандартизирани формули, те позволиха на най-големите банки да използват вътрешни модели за изчисляване на рисковете на своите активи, за да определят капиталовите начисления срещу тях. Недостатъците на този подход станаха ясни по време на кредитната криза, когато много банки установиха, че нямат финансовата сила да устоят на загубите по инвестиции, които се оказаха много по-рискови, отколкото моделите предполагаха.

Тази серия промени, известна като Базел III, бе стартирана от лидерите на страните от Г20, представляващи най-големите икономики в света, които настояха на срещите през април и септември миналата година комитетът да затегне инструкциите за подобряване на банковата сигурност и да обезкуражи излишното поемане на рискове.

Докато новите правила ще продължат да разчитат на банковите рискови модели, комитетът предложи по-строг контрол на това, което влиза в тези изчисления, по-тясна дефиниция на това, което се смята за капитал и изискване към банките да отделят допълнителни средства, когато държат определени по-рискови активи. Освен това може да наложи ограничение на сумата на активите, които банката може да притежава по отношение на нейния капитал, и да задължи банките да разполагат с достатъчно налични пари за посрещане на краткосрочните си задължения.

„Базел III ще бъде доста различно животно - коментира Чарлз Гударт, бивш отговарящ за политиката на Bank of England и професор емеритус от London School of Economics. - Можем да кажем напълно убедено, че Базел II се провали. Той доведе до облекчаване на минималните капиталови изисквания. Регулаторите сега разбират уроците и се опитват да разрешат проблемите."

Банките в САЩ и в Европа се противопоставят на някои от предложенията. Френските и германските банки възразиха, че правилата ще имат непропорционален ефект върху европейските банки, защото европейските компании разчитат повече на традиционните банкови заеми за финансиране от американските им партньори, които са по-склонни да набират средства на капиталовите пазари. Американските банкери се оплакват, че новите определения на капитала не отчитат някои книжа, използвани само от американските банки. I BW I

- Онаран, Саймън Кларк и Джоузеф Хевън са репортери на Bloomberg News.

  Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved.