Всеки, който се опитва да предвиди изхода от финансовата криза в Европа, трябва да следи внимателно Жан-Клод Трише. Като управител на Bank of France през 1999 той помогна за създаването на еврото. След като дундурка новата монета като президент на Европейската централна банка във Франкфурт, Трише е толкова свързан с еврото, колкото е възможно да бъде човек с валута. Той е инвестирал твърде много, за да позволи тя да се провали по време на неговата смяна.

Каквато и емоционална тръпка да усеща 67-годишният Трише обаче, в неин противовес е неговата преданост към стабилните пари и независимостта на Централната банка. Той не иска да девалвира еврото, само за да спаси по-немощните членове на зоната. Дори когато финансовата криза излезе от контрол, той отказа да подпомогне по-слабите правителства - Гърция, Испания, Португалия - като изкупи дълга има. Паниката по гръцките държавни облигации започна да се разпространява върху португалския, испанския и дори италианския суверенен дълг, подклаждайки страхове от самоподхранваща се спирала надолу. В този ден Трише обърна курса и обяви, че ЕЦБ в крайна сметка ще започне да изкупува суверенен дълг, „за да осигури дълбочина и ликвидност". Това, заедно с пакета заеми от 750 млн. евро от страните от ЕС, спря паниката и даде на еврото достатъчно свобода.

Скептиците вече се съмняват, че това е достатъчно. Това, което някога бе немислимо - частично разпадане на еврозоната - сега се обсъжда открито. Еврото загуби 18% от стойността си от ноември насам и 7% само през последния месец. Както Трише вижда ситуацията, има само един начин да се гарантира, че еврото ще остане стабилно и блокът ще остане непокътнат: Европа трябва да се интегрира по-тясно от всякога.

След като отпусна с мърморене помощ за Гърция и другите разклатени икономики, Трише иска да е сигурен, че страните длъжници ще спазят обещаните си мерки за строги икономии. Той настоява за план, който ще ги задължи да предлагат бюджетите си за разглеждане от другите членове, и ще наложи глоби на страните, чиито бюджети не са на ниво. Трише заяви пред Der Spiegel, че на Европа й трябва „квантов скок в управлението на еврозоната".

Остава отворен въпросът: дали Европа може да събере готовността и волята да се сплоти по начина, по който Трише е убеден, че е необходимо. Германските граждани вече се гневят на гърците за това, че повлякоха надолу валутата им и смучат пари от тяхната хазна. За Гърция цената, наложена от ЕС и Международния валутен фонд, за по-нататъшно членство в еврозоната е дълъг път, който трябва да изминат по нажежени въглени - значителни намаления на бюджета, резки повишения на данъците. „Това, което МВФ иска от Гърция да направи, граничи с лудостта. Това ще тласне Гърция в дълбока рецесия и ще увеличи съотношението й дълг към БВП", подчертава Дезмънд Лахман, щатен сътрудник на консервативния American Enterprise Institute във Вашингтон.

Европейските лидери от Германия до Гърция показват ясно, че няма да позволят еврозоната да се разцепи без бой. Те вярват, че си струва еврото да бъде запазено, защото насърчава търговията и инвестициите между 16 страни членки, докато подпомага финансовата и геополитическата стабилност. Европейските мултинационали като Airbus са сред най-силните поддръжници на еврото. И бедите раждат мерки на единство: изправени пред екзистенциална заплаха, европейските политически лидери се съгласиха на мерки за поделяне на риска, които бяха невъзможни в по-спокойни времена. Почти $1 трилион в заеми и гаранции, обявени на 10 май, е най-добрият пример на тази новооткрита сплотеност. За оптимистите това трудно време не е предсмъртната агония на провалил се монетарен експеримент, а родилните болки на нова федерация. „Бяхме близо до много, много сериозен риск от срив - каза френският финансов министър Кристин Лагард пред CNN след отпускане на спасителните помощи. - Наистина смятам, че това възстанови доверието и в това е въпросът."

Неизказаното й послание: ако еврозоната си отиде, няма да е мирно и тихо. Германският канцлер Ангела Меркел също не си губи времето. Правителството й забрани на трейдърите да купуват т.нар. голо или необезпечено скъсяване, защита от неплатежоспособност по държавни облигации, които не притежават. Инвеститорите, чудейки се дали Меркел знае нещо, което не им бе известно, започнаха да продават отново.

Светът и бизнесът са заложили по нещо във всяка част от тази драма. Успешно решение на неволите на еврото ще е знак, че глобалната финансова криза от 2008-2009 наистина е приключила. Ако Европа закърпи лошо еврото и икономиката й потъне, от друга страна, ще пострадат компании по целия свят, които продават в Европа, с опасно разпространяване към неевропейски банки и инвеститори с рискова експозиция към европейския дълг.

Пряката експозиция на американските банки към Гърция е доста тривиална: само около $17 млрд. в края на 2009. Много по-големият риск е, че неплатежоспособността на Гърция ще замрази финансовите пазари, защото големите играчи се тревожат кой е затруднен с лоши дългове. Като знак за тази нервност премията, която плащат, за да заемат една от друга, се разшири наскоро до около 0.25 процентни пункта над лихвата за безрисков овърнайт суоп. Това е четири пъти повече от спреда в началото на март, макар и все още да е по-ниско от спреда от над 3 процентни пункта в разгара на кризата през 2008. „Притеснението за мен е, че се движим от ситуация със суверенния дълг към проблеми в банковия сектор", отбелязва Пиер-Оливие Гуринчас, икономист в University of California в Бъркли.

Американският капиталов пазар определя цените според тези притеснения, като индексът Standard & Poor's 500 падна с 8% от края на април. Макар че износът за Европа е твърде малък, за да има ефект върху цялостната икономика на САЩ - той съставлява едва 1.7% от брутния вътрешен продукт - определени компании усещат натиск. На 18 май главният изпълнителен директор на конгломерата за потребителски стоки Fortune Brands Брус Карбонари заяви в обаждане до анализаторите, че „смятаме, че Европа ще продължи да е слаба, слаба вероятно до едноцифрени нива" на ръста на приходите. United Technologies, която реализира една четвърт от продажбите си в Европа, започна 2010, приемайки обменен курс от $1.48 за евро. Сега е около $1.24 и това оскъпява износа от САЩ за Европа и намалява доларовата стойност на печалбите в евро.

При все това някои компании се надпреварват, казва Робърт Нардели, главен изпълнителен директор на управляващото дружество на гиганта в дяловите инвестиции Cerberus Capital Management, чиито компании в Европа и другаде имат около $50 млрд. годишни приходи. „Ако се опитвате да сключвате сделки или да изкупувате обратно дълг, бързината, с която го правите, се е увеличила - обяснява той. - Трябва ви бързо „да" или „не" - не е добра среда за бавно може би."

Корпоративните лидери в Европа изразяват доверие в единната валута, която въпреки упадъка си задържа същата стойност спрямо долара както и при зараждането си. „Убеден съм, че еврото е издръжливо и няма да се разпадне", твърди главният изпълнителен директор на Daimler Дитер Цетше. Конкурентната BMW променя договорите за доставки, за да се защити, ако еврото се възстанови. „Еврото може и да е слабо днес, но може утре пак да се вдигне", допуска Хърбърт Диес, член на управителния съвет на BMW, отговарящ за доставките.