В началото на XX век Хенри Голдман бил велик инвестиционен банкер. Изобретателен, решителен, изключително ефективен и с невероятно добра преценка за хората. Маркъс Голдман, синът на основателя на Goldman Sachs, е създателят на основното понятие за „оценка", което днес всички ползваме. Когато публичните финанси били все още нова сфера, а кредитирането - основано единствено на активите във финансовите отчети, роденият в Германия Голдман бил първият, осъзнал, че „индустриални" компании като търговски фирми и производители могат да се оценяват на основа капитализацията на потенциала им за печалба (съотношение оперативен приход към общи активи).

Голдман е човекът, извел United Cigar на публичната фондова борса - процесът отнел няколко месеца неуморно търгуване и донесъл на Goldman Sachs цели 25% от предлагания дял под формата на комисиона. След това фирмата лансирала Sears Roebuck, което също отнело няколко месеца работа. Печалбите от сделките удвоили капитала на компанията от $10 млн., с постоянното повишаване на цените на акциите и на двете дружества. Тези две публични предлагания били изумителни за времето си и залегнали в основата на една удивително изобретателна и гъвкава компания. Инвеститорите били впечатлени, а Goldman Sachs се утвърдила като фирма, заслужаваща всеобщото внимание.

Хенри Голдман бил на път да си спечели значително богатство и славата на внушителна фигура. Междувременно той и приятелят му (и съсед през лятото) Филип Леман от Lehman Brothers слели фирмите си, създавайки едно мощно и успешно партньорство. Сключили договори с Underwood Typewriter, May Department Stores, Cluett Peabody, Studebaker, CIT и над 100 други корпорации. Поредицата от успехи спечелила нова слава на Голдман.

Когато парите бяха на мода. Хенри Голдман, Goldman Sachs и основаването на Уолстрийт представя личната история на този човек, описана от внучката му - Джун Бретън Фишър. И въпреки че това съвсем не е подробната биография на пионера финансист, която много студенти по бизнес история очакват с нетърпение, книгата представя един добър разказ за Голдман и времето му.

Фишър предлага един очарователен семеен албум от спомени, съдържащ проникновени коментари за жестокостта на нацистка Германия, както и за систематичното репресиране на евреите от страна на немските католици цели 100 години преди режима. Описват се накратко трудностите на бегълците по пътя им към Америка и на места се появяват големи пасажи на тема международна политика или финанси. Авторката си припомня и луксозния „лагер" на семейството в Адирондак, както и необичайния живот на Голдман. И макар и по завоалиран начин, както често се случва със семейните разкази, тя говори и за постоянните вражди между Хенри Голдман и девер му Самюъл Сакс. Различията в характер, ценности и способности били допълнително утежнявани от страхотния успех на Хенри Голдман на стоковата борса и гневните ревниви избухвания на Сакс.

И въпреки че не се разкрива много за кариерата на Голдман като инвестиционен банкер, научаваме много за човека. Той прекарвал летата си в Германия и величаел достиженията на германската култура и управление, което се отдавало на малцина. Покровителствал немски музиканти и открито изразявал подкрепата си за страната с напредването на Първата световна война. Заради отказа на Голдман да позволи на Goldman Sachs да участва в подготвена от J.P.Morgan англо-френска емисия на облигации на стойност $150 млн., дълго трупаното напрежение се превърнало в неразрешим конфликт. През 1917, след 35 години работа, Голдман се оттеглил от компанията, на която, както сам той казва: „Отдадох цялата си енергия."

Голдман продължил да управлява собственото си състояние, а благодарение на проницателното си предугаждане на краха от 1929 успял и да го запази. Въпреки факта, че винаги е имал лошо зрение - което в по-късната част от живота му се влошило допълнително и наложило неизброими операции, всички неуспешни - Голдман започнал да колекционира картини и живял с размах. Небезизвестният търговец на картини Джоузеф Дювийн му съдействал за натрупването на великолепна колекция ренесансови творби и хобито му скоро се превърнало в страст, а сред находките му били работи на Фра Анжелико, Франс Халс, Тициан, Мазолино, Донатело, Рубенс и Ван Дайк.

Когато станал на 80, Голдман решил да продаде колекцията си. Както обикновено, действал решително и искал да осъществи продажбата бързо. Един много показателен анекдот разказва как когато собственикът на магазин Самюъл Крес заявил, че има нужда от още време, за да направи твърда оферта, Голдман продал цялата си колекция за $775 000 на Дювийн, който после я препродал на Крес с надценка.

Богатството, интелигентността и любовта на Голдман към немската култура довели до поредица от приятелства, запознанства и срещи с част от най-значителните фигури от съвременната ни история: Алберт Айнщайн (на когото подарил прекрасна 7-метрова шхуна), Удроу Уилсън, Франклин Рузвелт, Паул фон Хинденбург (който го удостоил с почетно немско гражданство), физика Макс Борн, Фриц Крайслер, Томас Ман и Артуро Тосканини.

Не биха били неоснователни оплакванията, че Фишър е решила да посвети 5% от книгата за Хенри Голдман на покровителството в края на живота му на 12-годишния музикален гений Йехуди Менухин, на когото подарил Страдивариус за рождения ден. От друга страна, някои читатели биха го приели за личен биографичен елемент от живота на една енигматична фигура. В книгата има някои случайни неточности, като например твърдението, че конкретна картина на Франс Халс се намира в Националната художествена галерия. I BW I

  Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved.