Когато британската екорекламна агенция EnviroComms стартира през 2003, най-големият й проблем са местните общини, които разполагат с големи бюджети за разяснителни екологични кампании, но нямат желание да ги похарчат, нито идея как да стане това. "Нашата роля бе да образоваме управниците и да възпитаме гражданите в смисъла на разделното събиране на отпадъците и рециклирането им, сподели изпълнителният директор на EnviroComms Стивън Бейтс за BusinessWeek България. - Пет години по-късно просвещаваме компаниите в идеята, че "зеленият PR" е инвестиция, а не разход." Нова цел на компанията е и навлизането на българския пазар, където нишата на зелените комуникации, екорекламата и консултациите за развиване на устойчив бизнес са все още в зародиш. EnviroComms предвижда до края на лятото да заработи над местен проект в сътрудничество с български фирми. В момента агенцията организира конференция, за да стимулира по-широка дискусия сред българското общество за разделното събиране и рециклирането. Дългосрочното им намерение е да изградят EnviroComms (Bulgaria) Ltd като независима компания, част от един глобален бизнес за екологични комуникации. Така ще бъдат споделени добрите практики от различни региони за осъществяване на по-ефективни кампании. Впрочем агенцията от години си сътрудничи с компания от Калифорния, скоро ще стартира нов проект в Шри Ланка. Но България и Румъния ще са първите страни, където ще се изградят постоянни представителства.

КАРТИНАТА У НАС
Замисляте ли се какво се случва с опаковката от кисело мляко, след като я поставите във вярното кошче за отпадъци? Първо отива в специални депа, където боклукът вторично се сепарира ръчно от наети за тази цел хора. Ръчното разделяне засега е най-ефективно у нас и доста евтино. След това пластмасата, хартията, стъклото се извозват до заводи, където се рециклират.

Говори се, че няма полза от разделното събиране на отпадъци. Това не е вярно, дори и за България. За едно алуминиево канче от рециклиран материал се изразходват едва 5% от енергията, необходима за производството му от суров материал, показват данни на Екопак.

У нас има шест фирми, които обслужват разделното събиране на отпадъците. Техни акционери са големите компании - вносители и производители на стоки с опаковки, които през 2004 бяха задължени от държавата да плащат лицензионна такса, за да намалят вредата за околната среда. "По много причини засега дейността ни е икономически неоправдана", коментира Тодор Недев, мениджър екология в Репак, една от компаниите.

"Най-големият проблем е липсата на навици у българите, които не само не разделят отпадъците, но и не ги хвърлят на обозначените за това места. Често специалните контейнери се палят и унищожават, а комплектоването им струва по 1000 лв.", признава Илия Маринов, прокурист на Булекопак.

ЗАЩО БРИТАНЦИ
Рециклиращата индустрия в Обединеното кралство е сред най-ефективните и най-добре развитите в Европа. Успешният диалог с английската общественост има ключова заслуга за това. EnviroComms разработва специфичен подход, който променя вредните навици на хората и стимулира положително отношение към намаляване на боклука и преработката му. Фокусът е върху "микронуждите" на целевата публика. Това означава да се определят конкретните мерки, които да предизвикат положителна реакция у хората към даден екологичен проблем.

В малкия град, например, възприемането на дадена кампания ще бъде по-различно, отколкото в столицата, и за това посланието трябва да бъде друго. Трябва да се казват точните неща в точния момент и на точните хора. След като посетили София преди година, експертите от Лондон осъзнават, че на българския пазар съществува огромна липса на такива умения, а в същото време нуждата от тях е значителна. "Проблемите на околната среда не са в приоритетите на България, какъвто е случаят с други части на Европа. Страната се развива с темп, който е генериран както от свободната икономика, така от възможностите, които тя предоставя.

Но броят на автомобилите BMW, Range Rovers и Mercedes, които се движат из София, е същият като в Лондон. В същото време нискобюджетните авиокомпании засилват своето присъствие тук, разрастват се и строителните дейности", споделят от агенцията. По света се признава, че за да се постигне екологично отговорно поведение, е нужно хората да избягват пътуванията със самолет, да не си купуват големи автомобили и да свият темпа на застрояване. В този контекст въпросът за опазването на природата се посреща с подигравка, защото се счита, че екологията е за сметка на икономическия растеж.

Всички разнообразни директиви и законодателни изисквания, които движат рециклиращата индустрия във Великобритания, стават приложими и у нас след членството ни в ЕС.

Според британската агенция България има две ключови предимства. Страната е табула раза за екологичните въпроси. Когато във Великобритания се въвеждат практиките за рециклиране на отпадъци, налага се те да бъдат нагодени към съществуващата инфраструктура и към процесите за управление на отпадъците. Адаптацията често е сигнал, че новите дейности няма да са толкова ефективни, колкото, ако са изградени в самото начало. Наличната инфраструктура за отпадъците в България не е достатъчно всеобхватна и това означа, че има какво още да се направи. Ето защо има вероятност обществената подкрепа за новите практики в рециклирането и управлението на отпадъците да бъде спечелена малко по-лесно. Хората ще бъдат призовани да участват в нещо напълно ново.

На второ място страната разполага със значителни средства от еврофондовете за развитието на екологията. Британските експерти дори предполагат, че местният пазар ще се нуждае повече от консултации, отколкото от креативни кампании. EnviroComms ще се фокусира върху централните и местните ведомства, както и върху компаниите за управление на отпадъци и рециклиране.