„Може да не говори добре за моя пол, но имам трайното впечатление, че жените на ръководни позиции у нас са по-организирани, по-целенасочени, по-коректни и в някои случаи по-компетентни от мъжете на същите постове. Има много дейности, в които бих предпочел да назнача жена да свърши работата, отколкото самовлюбен кариерист." Това е мнението на Gregory в един форум по повод осмомартенското припомняне, че деловите дами в България работят не по-малко от мъжете, а не получават колкото тях. „Дано това се промени, защото някои мъже са далеч по-некадърни от жени на техните позиции", коментира Antivirus.

Реалността на цифрите показва, че българките на водещи постове са 2.5 пъти по-малко от мъжете и получават неаргументирано по-ниски заплати, въпреки по-високото си образование и еднаква професионална компетентност, става ясно от изследване на Икономическия институт на БАН за равнопоставеността на двата пола на пазара на труда и качеството на живот на семействата с деца. Мъжете печелят повече дори в традиционно феминизираните сектори като образование, здравеопазване и социални дейности. Съотношението в тези сфери е 58:42, колкото е и в типично мъжките професии в преработващата и добивната промишленост. Според автора на изследването ст. н. с. д-р Капка Стоянова в сектора „Образование" жените получават 85% от средните работни заплати на мъжете, а в здравеопазването - 73% - ясно изразени дискриминационни прояви. Единствените отрасли, в които финансовият принос на жените към семейния бюджет е по-висок от този на мъжете, са строителство и операции с недвижимо имущество и бизнес услуги, отбелязва авторката на разработката. Съотношението е 52:48 в полза на слабия пол, като причината е динамичното развитие на сектора през последните години. Делът на заетите жени в строителството е едва 15%, но общият бум няма как да не рефлектира и върху по-високото им заплащане, обясни ст. н. с. Капка Стоянова. Сделките с недвижими имоти и предлагането на услуги се явяват икономическа ниша за заетост, като там работят над 30% от жените, каза тя.

Подценяването на дамския труд е факт и на европейско ниво. На територията на ЕС се наблюдава разлика от 17.4% в заплащането на жените и мъжете, показва доклад относно равенството на жените и мъжете за 2009. Докато процентът на заетост на жените показва траен растеж в последно време (понастоящем 58.3% при жените и 72.5% при мъжете), продължава да се наблюдава тенденцията за по-честа работа на непълно работно време при жените (31.2% при жените и 7.7 % при мъжете). Жените преобладават в секторите с по-ниски заплати (над 40% работят в секторите на здравеопазването, образованието и публичната администрация - два пъти повече от мъжете). Въпреки това жените са 59 % от всички лица, които завършват висшето си  образование в момента.

Последното десетилетие делът на жените, членове на националните парламенти (еднокамерен парламент/долна камара на парламента), се увеличи почти с половина, като през 2007 е 16%, а през 2008 достига 24%. Европейският парламент съвсем леко надвишава това число (31% жени). Средно мъжете превъзхождат числено жените сред министрите в националните правителства в съотношение приблизително три към едно (25% жени, 75% мъже).

БЕЗДНА В ЗАПЛАЩАНЕТО

Равното заплащане за еднакъв труд е сред основополагащите принципи на ЕС. Със специално място в рамките на Договора от Рим от 1957 този въпрос е предмет на директива от 1975, с която се забраняват всякакви форми на дискриминация в рамките на всички аспекти на заплащането за еднакъв или за равностоен труд. В резултат „обикновените и видими" случаи на директна дискриминация - разлики в заплащането на мъж и жена, вършещи еднаква работа, притежаващи еднакъв опит и умения и даващи еднакви резултати, доста са спаднали, твърдят евроекспертите. Все още има какво да се направи. Един от опитите в тази насока е новата европейска кампания за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Целта е да се повиши информираността на европейските граждани относно този проблем. Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006-2019 на ЕС има шест приоритета, сред които и постигане на еднаква икономическа независимост и за двата пола. Едно е сигурно - рецесията на Стария континент ще забави този процес.